Sunday 31 July 2016

1 Ранен живот

(Ако мислите, че тази книга е написана за да се насърчават зловещи кроежи или по някакъв начин да нанесе вреда на мюсюлманите, то тогава моля преминете към края и първо прочетете допълнението.)

Мохамед ибн Абдуллах (пророка Мохамед) е роден 570г. от новата ера в един град наречен Мека, които се намира на територията на днешна Саудитска Арабия. По това време Арабия не е страна, а регион обитаван от група племена. Тя е била и си остава горещ, сух и негостоприемен пейзаж, където хората оцеляват чрез отглеждане на овце и кози. На места из Севера също така са отглеждани и фурми. Кръвните вражди са често срещани. Те обикновено биват решавани на принципа 'око за око, зъб за зъб'. Понякога се изплаща и кръвнина при убийство.

Мека е свещен град и център за разнообразни видове религии. Имало е (и все още има) сграда на име Кааба, в която се помещава свещен камък. Смята се, че това е бил метеорит. Имало е и извор, чиято вода се смятала за свещена и притежаваща силата да лекува. Племена от цял Арабия са ходили в Мека. за да се поклонят на своите най-различни божества. Имало е дори и малък брой християни и евреи живеещи там; било е много мултикултурно. Мохамед произлиза от благороден род от Мека на име Курейши, като неговият клан е известен като Хашим. Основният бог на Курейши е Аллах, който се смята от мнозина за бог на луната, което може да обясни защо всяка джамия има полумесец на върха. Много други Богове също се били боготворени. Тъй като това е било свято място, боевете не са били позволени в Мека. Насилствените спорове е трябвало да бъде уредени извън града.

Бащата на Мохамед е починал преди той да се роди, а майка му умира, когато той е бил на пет. След това, той е бил гледан от дядо си до момента, в който и той умира. След това чичо му, Абу Талиб, поема грижите за него. Абу Талиб е мощен член на Курейши. Той изглежда е бил добър човек, който докато е жив защитава Мохамед и го третира добре.

Основното занимание на Курейши е религията, въпреки че те също са правили пари и от търговия. Когато пораства Мохамед е нает от богата вдовица на име Хадиджа. Тя се занимава с търговия със Сирия. Мохамед се грижи за керваните и сключва сделките със сирийците. Сирия е християнска страна по това време и е далеч по-напреднала и космополитна отколкото Арабия. По това време тя е била, в действителност, по-напреднала и космополитна отколкото повечето Европа. Арабите заемат азбуката на сирийските християни. Писмеността им обаче е ограничена до ползването ѝ в бизнес сделки. Не е имало книги написани на арабски език по това време. Религиозните традиции се предавали от уста на уста. Християните и евреите са били известни като „хора на книгата“, защото са имали свещени книги. Мохамед се е представил добре като търговец и е реализирал добра печалба за Хадиджа. След известно време Хадиджа му предлага брак. Раждат им се четири дъщери и двама сина.[1]

Заради миналото си Мохамед е бил запознат с много различни религии. Той разбира се е бил много добре запознат с ритуалите на собствения си клан - арабите езичници от Мека. Много от тези езически ритуали ще бъдат включени в исляма. Имало е и някои евреи в Мека, а братовчеда на съпругата му е бил християнин. Тъй като повечето религии не са били записани, не е необичайно за хората да имат различни версии на всяка религия, или дори да започнат свой собствен вид поклонение.


Важни факти:

За да бъдеш мюсюлмански значи да приемеш, че Мохамед е идеалното човешко същество. Неговият живот е пример за всички мюсюлмани, който трябва да се следва по всеки възможен начин. Разбира се, не всички мюсюлмани са много успешни в това начинание, но по нивото на отдаденост на един мюсюлманин се съди по това колко близко той следва примера и учението на Мохамед. Този факт не подлежи на дискусия в исляма. Ето защо е толкова важно да се знае неговата история. Дори съществува дума за поведението на Мохамед - „Сунна“.


Забележка:

Някои хора може би чувстват, че тази книга не трябва да се чете поради някакви морални причини. Преди да пристъпим напред бих искал да изясня някои неща. Аз съм голям фен на религиозната свобода. Хората трябва да имат право да вярват в това, което искат, и да боготворят по какъвто начин намерят за уместен. Ако група християни иска да се покланят по странен или необичаен начин, то това не би ме притесняло ни най-малко.

Ако обаче тези хора формират политическа организация и започнат да се опитват да повлияят на начина, по който обществото се управлява, тогава най-вероятно ще се заинтересувам. Ако не съм съгласен с политическия им дневен ред или методите им, аз ще отстоявам правото си да критикувам тези дейности. Това не е религиозна критика, това е политическа критика.

Тази книга няма да се занимава прекомерно с религиозните аспекти на исляма. Ние няма да изследваме неговите религиозни вярвания или практики твърде дълбоко. Това, което ще  коментирам, са политическите цели, политическия дневен ред и политическите методи на исляма. Те са ясно изложени в ислямската доктрина. Как мюсюлманите си взаимодействат един с друг или взаимодействат с избраното от тях божеството е религиозен въпрос. Това не ме интересува изобщо. Как те си взаимодействат с немюсюлманите, (които те наричат кафири) е политически въпрос и това за мен е от голямо значение. Скоро след като продължим с тази история ще стане ясно защо.


Библиография

Оригиналният източник на повечето от този материал е книгата на Ибн Ишак, „Сират Расул Аллах“ (Историята на пророка на Аллах) или просто „Сира“. Ибн Ишак е най-почитаният мюсюлмански учен с голямо доверие през всички времена. Това произведение е съставно около 100 години след смъртта на Мохамед, което го прави най-дълго оцелялата биография. За ислямските книжовници това е абсолютно окончателната биография на живота на Мохамед. Тя е преведена на английски през 1955 г. от професора по арабски Алфред Гийом под заглавието „Животът на Мохамед“ и с помощта на редица арабски професори. Това е все още най-широко използвания превод на английски език и за мюсюлмани и за немюсюлмани. Този директен превод е изключително опростен и добре пренареден от Бил Уорнър от Центъра за Изследване на Политическия Ислям. Той включва материали и от други добре доверени източници. Това дава по-голяма яснота и контекст на една история, която преди това е изисквала изключително усърдно и задълбочено проучване за да бъде разбрана. Заглавието на книгата му е „Мохамед и неверниците“. Повечето от цитатите ще дойдат от тази книга (които са реферирани със Сирата чрез система от препратки под черта съдържащи се в оригиналния текст).



[1]              Само една от дъщерите му, Фатима, достига зряла възраст.

No comments:

Post a Comment