Sunday 31 July 2016

15 Опит за убийство

След битката при изкопа Мохамед изпраща убийци да умъртвят главния му съперник в Мека, Абу Суфян.


От биография от Ал-Табари:[1]

T1438 Мохамед изпрати двама мъже в Мека за да убие съперника си, Абу Суфян. Планът беше прост и лидерът е от Мека, така че той го знаеше добре. Те тръгват на една камила за дома на Абу Суфян, където един човек ще застане да наблюдава, а другият ще иде да забие нож в него. Но Мюсюлманинът помощник е искал да отиде в Кааба и да се моли. Лидерът спорил с него, защото той е бил известен, но другия мюсюлманин настоял. Така че те отидоха при Кааба и, както се очаква, лидерът е бил разпознат. Меканците надали вик на тревога и мъжете избягали от Мека. Нямаше вече начин да се убие Абу Суфян.

T1439 Мюсюлманите се завтичат към една пещера в покрайнините на Мека. Те поставят камъни пред пещерата и се спотайват. Един меканец се приближава до пещерата косейки трева за коня си. Мюсюлманският лидер излиза от пещерата и го убива като забива нож в корема му. Мъжът изкрещява силно и другарите му дотичват; те са по-загрижени за умиращия си другар отколкото за убийците и напускат носейки тялото. Мюсюлманите чакали известно време и след това избягали отново.

T1440 По пътя обратно към Медина, мюсюлманите се срещнали с един едноок пастир. Оказа се, че те имали племенни връзки с него. Овчарят казал, че не е мюсюлманин, нито иска някога да стане. Както си говорили, овчарят легнал и заспал. Лидерът взел лъка си и го забива през здравото око на овчаря в мозъка му докато излиза от задната част на главата му. Тогава те тръгват обратно към Медина.

T1440 По пътя водачът видял двама меканеца, които са били врагове на исляма. Той застрелял един и пленил другия и го завеждат в Медина. Когато се връщат при Мохамед с пленника и му казват цялата история за убийството, Мохамед се засмя толкова силно, че  можело да се видят задните му зъби. Тогава той ги благослови.


Коментар на автора:

В ранните си дни като пророк в Мека, Мохамед въобще не е използва насилие. Неговите учения са религиозни и се ограничават до заплахи относно задгробния живот. На този етап обаче, омразата му към тези, които отказват да вярват в него, може да бъде описана като нечовешка. Неговият характер е описван от психиатри като нарцистичен. Той настоява за обожание от страна на другите и показа психопатична омраза към тези, които няма да му дадат статута, който е пожелал. В своята същност, това са ценностите, на които се основава исляма.

Мюсюлманите вярват, че няма Бог освен Аллах и Мохамед е последният му пророк. Мохамед се смята за съвършен и Коранът инструктира мюсюлманите неколкократно да подражават на поведението му. Както вече знаем, мюсюлманите могат да изберат да следват меканския пример на Мохамед и повечето от тях го правят, а могат и да следват мединския примера, както правят джихадистите. Тъй като по-ранни стихове са отменени от по-късните, то Коранът от Медина е по-добър, но тъй като Коранът е съвършен Корана от Мека също е валиден. За западняците това е много объркващо. По нашата логика, ако двете неща си противоречат едно на друго, тогава поне едното трябва да е неправилно. Западната логика се основава на истината и само едно нещо може да бъде вярно. В ислямската логика, „истина“ е нещо, което благоприятства исляма. Затова две неща могат да противоречат едно на друго и все пак и двете са „истински“.

Объркването, което предизвиква това, е умишлено и исляма често го използва за собствена изгода. Суровата мединска страна крие зад по-меката меканска страна. Това е една от причините „умерени“ мюсюлмани да могат да се оплакват на кафирите от джихадистите, но никога да не се изправят срещу самите джихадисти. Те знаят, че примерът от Медина е по-добрият.



[1]          Оригиналният ръкопис на биографията Ибн Ишак бил загубен много рано. Следователно Сира е реконструирана от бележките и писанията на двама от неговите ученици, Ибн Хашим и Ал-Табари. Поради това този раздел е взет от "Сирата." 

No comments:

Post a Comment