Sunday 31 July 2016

16 Джихад Продължава

Мохамед стана глава на изключително мощна политическа сила. Той започва да атакува и завладява другите племена около Медина. Дава им се избор. Те биха могли да приемат исляма или, в противен случай, да бъдат убити, а жените им да бъдат взети за робини „на удоволствието“. Благодарение на мощта си той започва да привлича още повече последователи. Някои от тях са привлечени от плячката на война, някои иска да бъде на страната на победителите, а други са се страхували, че ще бъдат следващите. В хадисите на Бухари е описван един от проблемите, които хората на Мохамед са имали по това време с жените пленници и отговора на Мохамед.

B5,59,459 Влизайки в джамията, Ибн Мухаириз видя Абу Саид и го пита дали коитус интеруптус бе осветен от Аллах. Абу Саид каза, „Придружавайки Мохамед в битката при Бану Ал-Мусталик, бяхме възнаградени с арабски пленници, включително и няколко жени, които са много търсени, защото въздържанието е станало вече доста трудно. Бяхме планирали да практикуваме коитус интеруптус, но чувствахме, че първо трябва да търсим съвет от Мохамед. [Ed. Бременността е нежелателна у робите, защото това намалява стойността им на пазара.] Мохамед каза, обаче, „По-добре е да не прекъсвате копулация за предпазване от бременност, защото ако някой му е предопределено да съществува, то той ще съществува.“

Интересното тук (освен очевидната безчовечност на одобряване на вземането и последващото изнасилване на роби) е настояването на Мохамед за предопределението. Мюсюлманите често използват израза „Иншалла“, което се превежда като „Дай боже (Аллах)“. С други думи, нищо няма да се случи, освен ако Аллах вече не го е планирал. Това може да не изглежда като голяма работа, но в действителност тя има огромно влияние върху ислямските общества. Така мюсюлманите вярват, че няма да бъдат убити, освен ако Аллах пожелае, няма смисъл да се притеснявате от смъртта. Това прави мюсюлмани изключително храбри в битка в сравнение с не-мюсюлманите. Недостатъкът е, че то също така ги прави изключително мързеливи и непродуктивни в мирно време. Мюсюлманите вярват, че нищо няма да се подобри, освен ако Аллах не пожелае. Защо тогава да се борят за подобряване на нещата? Това се превръща в абсолютното извинение в ислямските общества.

 - Защо не си свършат работата, която ти дадох?
 - Ами очевидно Аллах не е искал да я свърша!
 - Защо не се появи на работа миналата седмица?
 - Ами Аллах просто го пожела по този начин.

Мохамед не е имал интерес неговите последователи да бъдат продуктивни; той е бил единствено заинтересуван от завоевания. Той финансира обществото си чрез плячката от войните. Всяка част от ислямската култура е оформена за да служи на тази цел.

Когато академици изследват изостаналостта и бедността в ислямските страни в днешно време, е модерно да оправдават тези проблеми с агресията и експлоатация от страна на Запада. Тези проблеми обаче са почти универсални в ислямските страни. Следователно би трябвало да се анализира въздействието на ислямските учения върху човешкия прогрес в тези общества.




Договорът от Ал Худайбия

Мохамед решава да направи поклонение в Мека обаче меканците не му позволи да влезе в града, въпреки че той отива без намерение за водене на война.

От Сира:

I747 Меканците изпратили човек за да бъде сключен договор с Мохамед. Умар бил бесен, че Мохамед ще сключи договор с не-мюсюлмани, защото това е унизително за исляма. Но Мохамед му казал, че Аллах не би ги оставил да загубят; те ще надвият Курейшите. Бъди търпелив.


Така че те изготвили договор да няма войни в продължение на десет години. Нямало да има военни действия и нито едно дете не можело да приеме исляма без разрешение на настойник. В замяна на това, мюсюлманите може да ходят през следващата година и в продължение на три дни да пребивават в Мека, но без да могат да се завръщат пак същата година. Когато Мохамед сключил мир, това никога не е било в името на мира. Това винаги е било стратегическо решение да се изчака, докато успее да набере сила. Търпението е една от най-големите му предимства в стремежа му да завладее света. Това остава крайъгълният камък на ислямската стратегия до ден днешен. Сравнете това с тактиката на Хитлер. Той нападнал Русия, като същевременно се опитвал да завладее Великобритания и почти губи цялата си армия в резултат на това. Мохамед ще отхапе само толкова голям залък, колкото може да сдъвче. Той не би се опитал да продължил напред преди да го преглътне.

No comments:

Post a Comment