Два месеца след договора от Худайбия Мохамед повежда армията си на поход от
100 мили до Кайбар за да атакува една общност на евреите, които живеели там.
Мохамед никога не е имал никакви проблеми с евреите от Кайбар. Неговото
нападение е мотивирано единствено от алчност. Евреите от Кайбар били заможни
фермери, които са живели в поредица от укрепления между своите посеви.
От Сира:
I757 Когато
Мохамед нападне някой народ, той изчаква до сутринта. Ако той чуе призива за
молитва, което означава, че хората са мюсюлмани, той не би атакувал, но ако не
е имало мюсюлмански призив за молитва, той нападал. Когато той се качил нагоре
с армията си, работниците са били на път за работа в областта. Когато те видели
Мохамед и неговата армия, те избягали. Мохамед казал: „Аллах акбар! Кайбар е
унищожен. Когато пристигнем на площада на един народ, това е лоша утрин за
тези, които са били предупредени.“
Мохамед е вече един от най-влиятелните хора в Арабия благодарение на
джихада. За разлика от преди, сега той може вече да прави почти всичко, което
си иска. Той разбива всякаква опозиция, без да показва абсолютно никаква милост
към тези, които му оказват съпротива.
I758 Мохамед
завзе крепостите една по една. Сред пленниците е красива еврейка на име Сафийя.
Мохамед я пленява за сексуалното си удоволствие. Един от хората му първи си я
избрал за своя робиня на удоволствието, но Мохамед заменя Сафийя за две от
братовчедките ѝ.
Мохамед винаги има първи избор от плячката на войната и жените.
I759 По повод
Кайбар, Мохамед издаде нови заповеди за сексуална принуда на пленените жени.
Ако жената е бременна, тя не бива да се използва за секс, докато не роди
детето. Нито пък да се ползват жени за секс, които бяха нечисти по отношение на
мюсюлманските закони за менструацията.
I764 Мохамед
знаел, че има голямо имане, скрито някъде в Кайбар и така изведе напред
евреина, който смяташе, че знае най-много за него и го подлага на разпит. Този
евреин е Кинана, съпругът на Сафийя, която скоро ще бъде новата булка на
Мохамед. Кинан отрече да знае. Но друг евреин каза, че е видял мъжа около едни
старини. Търсенето е направено и голяма част от съкровището е намерено, но не е
всичкото. Мохамед казал на един от хората си, „изтезавай евреина, докато не се
извлече от него това, което знае“. Така че евреинът е вързан на земята и малък
огън е накладен върху гърдите му за да го накара да говори. Мъжът е почти
мъртъв, но отказва да говори, така че
Мохамед го освобождава и го отвежда при един от неговите хора, чийто брат е бил
убит в боя, и мюсюлманинът получил удоволствието да отреже главата на измъчения
евреин.
Мюсюлманите вярват, че Мохамед е съвършения човек и Коранът многократно
казва на мюсюлманите да подражават на неговото поведението. Повечето мюсюлмани
никога не са чели биографията му и разчитат на имамите за указания. В моментите
или местата, в които ислямът е слаб, бихме могли да очакваме тези имамите да
съветват хората да следват примера на Мохамед от Мека. Историята показва обаче,
че когато исляма набере сила, нещата се променят.
От Сира:
I764 Евреите
нот Кайбар бяха първите димми на Мохамед. След като най-доброто от стоката на
евреите е иззето, Мохамед ги оставя да обработват земята. Хората му не са
знаели нищо за селско стопанство, а евреите са разбирали. Така че евреите
обработвали земята и давали на Мохамед половината си печалба.
Коментар на автора:
Това е нова тактика, която ще се превърне във важна част от цялостната
стратегия на исляма. До този момент на кафирите бил даван избор между две
възможности: да приемат исляма или да бъде убити. В този момент е въведена и
трета опция - да станат димми. Димми са не-мюсюлмани живеещи на територия
управлявана от исляма. Те са принудени да плащат на мюсюлманите данък джизие,
които достига до 50% от дохода. Най-важното е, че те също трябва да бъдат
карани да се чувстват унизени. Те имат по-малко права, но им е позволено да
следват своята религия тайно. Те не трябва обаче да ремонтират или да строят
нови църкви и синагоги (опцията да станат димми е била на разположение само на
евреите и християните). Тъй като исляма е изключително ориентиран към
завладяване, в ислямските общества липсва производствен капацитет. Позволявайки
на християните и евреите да живеят в полу-робство, исляма вече имал източник на
доходи, дори и в мирно време. Институцията на димми бива доразвита при
по-късните халифи и е важна част от системата за джихад.
Коранът говори за положението на димми:
09:29
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието [евреите и християните], които не вярват в Аллах или в Сетния
ден, и не възбраняват това, което Аллах и Неговия Пратеник са възбранили, и не
следват правата вяра - докато не дадат налога [джизие], безусловно и с покорство.
Често ни се казва, че евреите и християните са били оставяни да живеят в
мир и хармония в мюсюлманските земи. За някой, който не разбира тежки условия
на диммите, това би означавало, че на исляма е присъща толерантност, която
всъщност не съществува.
От Сира:
I766 По пътя
обратно Мохамед накара някои от мюсюлманските жени да подготвят Сафийя (тя е
еврейката, която той бе избрал за собственото си удоволствие) за сватбената си
нощ с Мохамед. Тази нощ един от неговите хора обиколял шатрата му цяла нощ с
меча си. На следващата сутрин Мохамед пита какво прави, а мъжът отговорил:
„Страхувах се за теб, заради жената. Ти си убил баща ѝ, съпруга ѝ и роднини ѝ, така че аз се
уплаших за теб заради нея.“ Мохамед го благослови.
Фразата „Аллаху Акбар“ стана ноторна, особено след атаките от 11 септември.
Лидерът на похитителите, Мохамед Ата, прекарал предната нощ, обикаляйки
стриптийз барове. Докато нападателите пилотират самолети към кулите-близнаци,
колейки кафири, те са записани да викат „Аллаху Акбар“. Това обикновено се
превежда като „Аллах е велик“, но всъщност означава „Аллах е по-велик“ (тоест
„по-голям от всички други богове“). Тази фраза не е модерно джихадистко
изобретение. Това е бойният вик на първия джихадист, пророка Мохамед, докато е
клал невинен кафири. След атаките от 11 септември, Джордж Буш и британският
премиер Тони Блеър (както и всички други световни лидери и до ден днешен)
заявиха, че тези атаки са нямали нищо общо с исляма. От този момент нататък
думите джихад, ислямистки, мюсюлмани, ислям и всички препратки към ислямската
доктрина, са премахнати от американските ръководства за борба с тероризма. За
да се разбере причината за този вид реакция, е важно да се знае повече за
положението на димми.
No comments:
Post a Comment