Институцията на димми е уникално развитие в исляма, което създава специална
класа граждани. Тези народи биват оставени да съществуват, но със статут на
подчинени. Те са завладени народи в собствените си земи под ислямско
господство. Тази ситуация съществува в целия ислямски свят, докато той е
покорен от западните (християнски) народи. За съжаление положението на димми не
е просто една институция; това е един начин на мислене на покорност, приет от
жертви на тормоз и сплашване навсякъде. Хулиганите инстинктивно разбират, че за
да успеят, е важно да накарат своите жертви да мислят по този начин. Така те
могат да получат пълен контрол с минимални усилия.
Много от нас са били свидетели на трагедията на жени, които са били
физически и психически малтретирани от съпрузите си в продължение на години.
Често те защитават действията на насилника като в същото време се самообвиняват
за тормоза („Само да не бях сервирала вечерята твърде късно, той никога нямаше
да ме набие“). Тираните инстинктивно разбират този метод на потисничество. Ето
защо е толкова трудно, за подложените на тормоз хора, да ги отхвърлят. С
въвеждането на този метод в своята доктрина, Мохамед гарантира, че след като
веднъж са завладени от исляма, диммите никога няма да могат да се разбунтуват.
В действителност нито едно общество, което е било завладяно от исляма, не е
успявало да се освободи без външна помощ.
Нека да повторя:
Исторически погледнато,
НИТО ЕДНО ОБЩЕСТВО, КОЕТО Е ПРЕВЗЕТО ОТ ИСЛЯМА НЕ
СЕ Е ОСВОБОДИЛО ОТ НЕГО БЕЗ ВЪНШНА ПОМОЩ.
М. Лал Гоел (индус) почетен професор по
политически науки[1] пише
за ислямската институция „Димми“:
Димми са в състояние на страх и несигурност в ролята си на неверници, които
са длъжни да приемат унизителното си състояние. Това положение се характеризира
с това, че жертвата се асоциира със собствените си потисници, като жертвата
намира морално оправдание за омразното поведение на потисници си. Диммите губят
възможността за бунт, тъй като за бунт е нужно чувството за несправедливост.
Човекът димми се отвращава от себе си за да възхвалява потисника си. Димми са
попадали под ударите на около 20 ограничения. На димми се забранява
изграждането на нови места за поклонение, да бият камбани или да уреждат
шествия, да яздят коне или камили (но могат яздят магарета), да се женят за
жена мюсюлманка, да носят декоративни дрехи, да притежават мюсюлманин като роб
или да дават показания срещу мюсюлманин в съда.
След като през първата световна война Османската (турската) империя е
победена, институцията на димми е трябвало да бъде премахната. За съжаление,
това явление продължава като състояние на духа. То се разраства почти всеки ден
по целия свят, тъй като хората се подават духовно и емоционално да ислямското
превъзходство. Например, през 2006 г., папата даде изнесе известната си реч в
Регенсбург. В нея той цитира византийски император, който каза, че ислямът
никога не е дали нищо на този свят, освен насилие. Папата не подкрепя този
възглед. Той просто го използва като пример за да се направи теологичен
аргумент в една абстрактна дискусия. Мюсюлманите по света веднага започнаха да
протестират. В Англия ходещите на църква бяха тормозени от протестиращи
мюсюлмани, но на други места нещата са далеч по-лоши. Атаките от мюсюлмани
срещу християни ескалират и в Сомалия - монахиня, която се е занимавала с
хуманитарна дейност (за мюсюлманите) е простреляна в гърба. Каква беше
реакцията на папата? Ние не бихме очаквали разбира се той да бъде недипломатичен и декларира „Казах
ви, че ислямът е насилие“. Въпреки това, той би могъл да запази мълчание, тъй
като по традиция папата никога не се извинява. Вместо това, той избра да
действа като димми и се извини на мюсюлманите.
Чрез извинението си той изпрати послание към света, че неговото изявление е
причинило насилието, а не разярените мюсюлмани, които го извършват. След като
папата се извини, мюсюлманите спряха безредиците. Ислямът постигна целта си.
Папата признава, че е ощетил исляма и е причинил насилието срещу християните;
той никога не би направил това отново. Това е начина, по който джихад работи -
бавно, стъпка по стъпка, лидери, ръководители на общественото мнение, учени,
журналисти, организации и в крайна сметка цялото население, се държат в
подчинение чрез сплашване, (не забравяйте, че ислям на арабски значи
'подчинение') и всички са принудени да поемат отговорност за умишлените
ислямски атаки срещу тях.
Съвсем скоро хора схващат идеята и всяка атака се посреща с очаквания
ефект, „трябва да сме направили нещо за да предизвикаме това, което се случва,
то трябва да е по наша вина поради инвазията в Ирак/Афганистан/подкрепа за
Израел/кръстоносните походи/дискриминация/ислямофобията/причинили сме бедност и
т.н. и т.н“. Никога няма ислямът да поеме отговорност, защото той е мирна
религия с няколко (Милиона?) екстремиста, които просто не са го разбрали
правилно. Сега си представите себе си в позицията на един военен командир,
който се опитва да поеме контрол над една нация. Всеки път, когато атакувате,
вашите жертви обвиняват себе си за вашата агресия. Те провеждат разследвания за
да открият кой сред тях е виновен. Вместо да ви атакува, те атакуват собственото
си правителство/институции/всеки, за който могат да се сетят. Можеш ли въобще
да загубиш при това положение? Просто продължавай с безмилостна серия от атаки
и обвинявай жертвите всеки път, докато най-накрая те капитулират.
Сега разбирате ли каква невероятната сила има джихада? Вие не може да го
победите с ядрени оръжия, умни бомби или стелт бомбардировачи. Няма значение
колко лазерно управляеми ракети или безпилотни дрони имате, или колко добре е
обучена армия ви. Ако сте твърде уплашени за да признаете кой всъщност е вашия
враг, тогава можете направо да изхвърлите всички тези оръжия, тъй като въобще
няма да ви послужат. Вие не може да победите джихада със сила, той е твърде
силен; дори не си и помисляйте, че армия може да ви спаси от джихад. Единственото
нещо, което ще ни спаси от джихада е истината, а:
Истината не може да съществува
без смелост.
No comments:
Post a Comment