I996 Имаше поетеса,
която написала поема срещу исляма. Мохамед казал: „Кой ще ме отърве от дъщерята
на Маруан?“ Един от неговите последователи го чул и още на същата нощ той
отишъл в дома на жената за да я убие.
M239 Убиецът,
един сляп човек, успял да свърши тази работата в тъмното, докато жената спи.
Нейното бебе лежало на гърдите ѝ, докато другите ѝ деца спели в стаята.
Потайният убиец отстранил детето и забил ножа в нея с такава сила, че я
приковал за леглото.
I996 На
сутринта той отишъл при Мохамед и му казал. Мохамед казал: „Ти помогна на Аллах и неговия апостол.“ На
въпроса за последствията, Мохамед отговорил: „Две кози биха ли си сблъскали главите за това.“
M239 Мохамед
се обърна към хората в джамията и каза: „Ако искате да видите човек, който е
подпомагал Аллах и пророка му, погледнете тук.“ Омар извика „Какво, слепия
Омейр!“ „Не“, каза Мохамед, „наричайте
го Омейр Всезрящия.“
I996 Майката
имаше петима синове и убиецът отиде при синовете ѝ и каза: „Аз убих Бинт Маруан
[Дъщерята на Маруан], о синове. Противете ми се, ако можете; не ме карайте да
чакам.“ Ислямът стана силен този ден и мнозина са станали мюсюлмани, когато
видяха силата на исляма.
Коментар на автора:
Дъщерята на Маруан била ядосана, че някои от началниците на племето и са
били убити. Тези убийства са били извършени от мюсюлмани с одобрението на
Мохамед. Нейното племе не е готово да се бори с Мохамед за възмездие и така тя
съставя стихотворение критично към него. В един пустинен свят с почти никакъв
писмен материал на разположение, стихотворението е било като вестникарска
статия, която е разказвана и разнасяна от уста на уста. Естествено, Мохамед
скоро узнава за него. Мохамед знаел, че тази жена не представлява заплаха за
него. Нейното племе вече е направило пределно ясно, че няма намерение да
атакуват мюсюлманите, но това не било достатъчно за Мохамед. Подобно на
насилниците и тираните навсякъде, Мохамед знаел, че ключът към абсолютен
контрол на групата е унищожаването на свободното слово.
Когато хората се страхуват да критикуват един потисник, цялата динамика на
групата се променя. Мълчанието става форма на мълчаливо одобрение и никой не
знае кой е поддръжник и кой е противник. Неподчинението след това става почти
невъзможно. Хората се оказват изолирани от тези с подобни убеждения, а тези, които
се решат да проговорят, лесно биват откривани. Тъй като този процес се засилва,
страхът се натрупва и тиранина стяга хватката си върху обществото. Този процес
се нарича „консолидация на властта“. В пълна противоположност на това положение
е едно общество, в което свободното слово е защитено, защото:
Тиранията и свободата на словото
не могат да съществуват заедно в едно общество.
За да защитиш свободата на словото, не е достатъчно да защитиш почти
цялото слово, а трябва да се защити цялото слово. След като
управляващите класи имат право да ограничават речта считана за неприятна, те
неизменно ще ограничат и собствената си опозиция. Когато това се постигне,
свободата е загубена завинаги. Разбира се, има някои ясни изключения от този
принцип. Викове за пожар в претъпкан театър, подбуждане на хората към насилие
или накърняването на хора или тяхната репутация с лъжи, са примери за реч,
която не е защитена. Обиждане, подигравки, разстройване или унизяване на хора
(или техните идеи) са защитени в едно свободно общество. Всъщност способността
да се направи това, е самата дефиниция на едно свободно общество.
Важно е да се разбере, че свободата на словото не е правото да казваш на
хората това, което те искат да чуят. Свободата на словото е правото да казваш
на хората това, което те не искат да чуят. Никой в Ирак по времето на
Саддам Хюсеин не е влизал някога в затвора за това, че е казал, че Саддам е
страхотен човек, въпреки факта, че свободата на словото не е била сред правата
на иракчаните. Това е идеята на свободата на словото, то не е възможността да
се кажат „повечето“ неща, а е способността да се каже абсолютно всичко (извън
изключенията, отбелязани по-горе), без страх от възмездие. „Проблемът“ със
свободното слово е, че хората винаги ще казват неща, които не ви харесват.
Някои хора ще кажат, че не е имало Холокост или че хероина или робството трябва
да се легализират. За съжаление, ако искате да имате свобода на словото, тези
неща вървят в комплект с него. Волтер осъзнава колко важно е това като заявява:
„Аз може и да не съм съгласен с това, което казвате, но аз ще се боря до смърт
за правото Ви да го кажете.“
Без значение колко искате да спрете хората да отричат Холокоста или да се
застъпват за правото на блудство с малолетни, не можете да направите това, без
да унищожите свободата на словото. Най-важното нещо е да се отбележи, че ако не
ви харесва идеята, вие имате право да спорите срещу нея. Ако идеята наистина е
лоша, то това трябва да бъде лесно.
Представата за исляма като мирна и достойна религия е доста трудно да бъде
защитена с рационални аргументи. Мохамед, като всеки тиранин, разбира, че
единственият начин да се спечели този спор е чрез насилие, заплахи и сплашване.
Това следователно е последната тактика на джихада:
Правилник за джихад:
8) Никога не позволявай критика на Мохамед, Аллах или исляма, унищожи
свободата на словото.
No comments:
Post a Comment