Sunday 31 July 2016

24 Медийно влияние

Предишните глави разглеждат ислямското влияние в правителствата и университетите. В тази глава ще разгледаме начините, по които то е в състояние да повлияе на медиите.


Пари

Новинарската Корпорация на Рупърт Мърдок е една от най-големите медийни компании в света. A Саудитска принц притежава дял от 7% в компанията на стойност около $3 милиарда.[1] През ноември 2005 г. двама мюсюлмански младежи загиват от токов удар, докато бягат от полицията, след като са извършили престъпление. Мюсюлманите в цяла Франция се бунтуваха нощ след нощ горейки автомобили и сгради. Британски вестник съобщи следното:[2]

Принц Алуалид бин Талал бин Абдул Азиз Ал Сауд заяви на пресконференция в Дубай, че телефонирал на г-н Мърдок, след като видял заглавие на новинарски канал, описващо безредиците като „мюсюлмански бунтове“. „Аз вдигнах телефона и се обадих на Мърдок и казах, че говоря не като акционер, а като зрител на Фокс. Казах, че те не са мюсюлмански бунтове, те са граждански бунтове.“ Списанието Кампания на Близкия Изток цитира князът да казва „Той провери въпроса и се обади на Фокс и в рамките на половин час се променя от ' мюсюлмански бунтове' на 'граждански бунтове'."


Сплашване

Освен ако не сте живели на Марс последните няколко години, вероятно си спомняте аферата с датските карикатури. Датски вестник реши да обърне внимание на (изключително важния) проблем за ерозията на свободата на словото като публикуваха серия от карикатури осмиващи исляма и Мохамед. Въпреки че в началото това не доведе до силен отзив, един имам, на когото датчаните любезно са предоставили гражданство, обиколи Близкия изток подклаждайки омраза срещу Дания и всичко датско. Това доведе до безредици, насилие и икономически атаки, които се предполага, че са струва на датчаните около $170 милиона щатски долара. Нещата се успокоиха след като и вестника и датското правителство влачейки се поднасят своите извинения. И така карикатуристите се присъединяват към нарастващия брой журналисти, които се нуждаят 24-часова защита от мюсюлманите. Ясно е, че преди някоя новинарска агенция да критикува (или дори разяснява факти относно) исляма, те първо биха се замислили какви последици може да има това.


Образование

Журналистите, които се занимават с исляма и близкоизточните въпроси, обикновено са специалисти, които са учили близкоизточни изследвания в университета. Оказва се, че мнозинството от тези отдели, се финансират от близкоизточни петролни долари (Виж Историята на Мохамед, глава 21).


Правителства

На теория ние вярваме в свободната преса. На практика обаче, правителството винаги ще упражнява степен на влияние върху пресата чрез комбинация от заплахи, награди и услуги. Може би трябва да се очаква, че ислямът ще използва своето влияние върху правителствата за да оказва натиск върху медиите. Това е особено вероятно за полу-държавни медийни компании като Би Би Си, чиято емисия на арабски беше подложена на критики за своята про-джихадистка позиция. Много хора смятат, че медиите до голяма степен са собственост на евреите и са силно про-еврейски. Ако това беше така, можеше да се очаква, че много програми и новинарски статии щяха да са с критично отношение към исляма.

Чрез известна степен на контрол върху правителството, медиите и университетите, ислямът е в състояние да разпространява влиянието си върху мнозинството други институции в нашите общества. Очевидни примери биха били училищата (правителство работи с учители с висше образование), полицията (под управление от правителството), книгоиздателите (като медиите по-горе), съдебната система (управлявани от правителството и в която работят специалисти с висше образование), общински съвети (мюсюлмански вот) и т.н. Надяваме се чрез сега можете да разберете защо никога не сте чували историята за живота на Мохамед и значимостта, която тя има за съвременното общество.



[1]          Източник, Wikipedia,
[2]          The Guardian, 12/12/2005

No comments:

Post a Comment