B4,52,65 Един
човек дойде при Пророка и попита: „Един мъж се бие за плячката от войната; също
се бие за слава; и една трета се бие да се хвали; кои от тях се бие за каузата
на Аллах?“, Пророкът каза, „Този, който се бие Словото на Аллах (исляма) да има
надмощие, се бие за каузата на Аллах.“
I791 Мохамед
изпрати армия от три хиляди до Мута скоро след завръщането си от Мека. Мута
беше северно от Медина, близо до Сирия. Когато мюсюлманите отишли там, те
открили голяма армия от византийци. Джихадистите спряха за два дни на
обсъждане. Те не са били изпратени там за да се бият с професионална армия.
Какво трябва да направят? Мнозина искаха да изпратят писмо обратно към Мохамед
и да обяснят новата ситуация. Ако той иска да атакуват, така да бъде. Ако иска
да изпрати подкрепления, би било добре. Но един от тях каза: „Мъже, вие се
оплакват от това, което дойдохте тук да свършите. Да умрете като мъченици.
Ислямът не се бори с бройки или сила, а за исляма. Хайде! Ние имаме само две
перспективи. Смърт или мъченичество; и двете са добри. Нека вървим напред!“
I796 Мюсюлманите
бяха разбити на парчета. Християнските византийците са професионалисти и са
повече на брой. Те не бяха мекански търговци. Мохамед каза, че всичките трима
мюсюлмански командири са отишли в рая на легла от злато. Но легло на последния
командира се извърнало леко като приближило небесата, защото той се спрял за
момент преди да отиде да загине. Той не е толкова пълен мъченик. Но Мохамед
плака за всички мъртви. Това е необичайно, тъй като е забранен прекаления траур
за загиналите в джихад.
Коментар на автора:
Мохамед е бил способен военен командир. Неговата основна стратегия на
джихад обаче не се основава на превъзходна военна стратегия. Тя се основава на
способността му да вдъхновява последователите си към самоубийствена храброст в
битката. Това е съчетано със способността на исляма да замени тези паднали
воини с нови души заради висока им раждаемост. С перманентното си участие в
конфликти, в крайна сметка исляма триумфира в по-голямата част от сблъсъците, в
които участва. Заслужава да се отбележи, че въпреки че по това време
византийците са безкрайно по-силни от мюсюлманите, много скоро мюсюлманите ще
триумфират, завземайки по-голямата част от империята им. Джихадът продължава
неумолимо до падането на византийската столица Константинопол (Истанбул) около
700 години по-късно.
Мохамед продължава с джихада без прекъсване до смъртта си, която идва девет
години след пристигането му в Медина. По това време той е бил крал на цяла
Арабия, без нито един останал враг. През тези девет години, той е участвал във
въоръжен конфликт средно един път на всеки седем седмици. Преди смъртта си той
изпратил писма до силните персийски и византийските императори за да им каже да
приемат исляма или да се готвят за последствията. Те вероятно са се смели на
неговата арогантност. В рамките на няколко десетилетия обаче, всяка една от
тези империи ще бъде завладяна от мюсюлманите, използвайки стратегията на
Мохамед за джихад. Въпреки че методите ще бъде усъвършенствани през годините,
принципите остават същите и до днес:
Правилник за джихад:
1) Джихада е одобрен от Аллах. Не съществува по-висша инстанция,
следователно той винаги е оправдан.
2) Никога не спазвай никакви правила или ограничения. Целите оправдават
всякакви средства, без значение колко са шокиращи. Джихад може да бъде всяко
действие, което разпространява исляма или отслабва кафирите, дали на групово
или индивидуално ниво. Дори и даряване на пари за да се плати за джихад вършен
от друг, е вид джихад сам по себе си.
3) Винаги се преструвай на жертвата. Мохамед извърта ситуацията. Въпреки,
че той е нападнал невинни хора без провокация той ги обвинява, че са „спрели
другите да станат мюсюлмани“ и са се кланяли на идолите. Нападението е по тяхна
вина и мюсюлманите са жертвите, а не кафирите.
4) Повтаряйте това и хората в крайна сметка ще започнат да го вярват. Ако
можете да се убедите жертвата да приеме вината вече си спечелил, защото
отмъщението изисква чувство за несправедливост. Ако жертвата приема вината, тя
ще обърне омраза си към себе си.
5) Вдъхновете вашите последователи към фанатичен самоубийство храброст.
6) Заблуждавайте и сейте раздори сред враговете си (кафирите), когато е
възможно за да осигурите победата.
7) Никога не се отказвайте, дори когато сте бити.
8) Никога не позволявай критика на Мохамед, Аллах или исляма, унищожи
свободата на словото.
No comments:
Post a Comment