Мохамед остава в Мека тринадесет години след като се самообявява за пророк.
Първата половина на Корана е написана през това време и е известна като Коранът
от Мека. В откровенията на меканския Коран се казва многократно, че Мохамед е
пратеник на Аллах и че всички онези, които не вярват в това, ще горят в ада.
Има и истории на хора от миналото, които са отхвърлили пророци си. Тези хора
впоследствие пропадат и горят в ада.
Според Мохамед, много от библейските герои като Авраам, Моисей и дори Исус
(за който той твърди, че не е син на Бога, а пророк), са мюсюлмани. Никога не е
намиран източник споменаващ за съществуването на ислямска религия преди Мохамед
обаче. Той претендира още, че е последният от тези пророци и че Коранът е
последното божие послание.
Коранът заема няколко истории от Библията и ги преразказва по съвсем
различен начин за да се стигне до различен извод. В този преразказ, поуката е
винаги тази, че евреите игнорирали пророците си, след което биват наказани от
Бог. Това е религиозната част от Корана, която съдържа библейските истории и
религиозни теми. Мохамед използва тези основни теми доста умело за да отговори
на повечето от въпросите на своите критици.
Мохамед е очевидно доста харизматичен и много уверен в себе си. Той също е
имал възможността да оформи посланието си в доста красива поетична форма.
Първата половина на Корана е написано поетично, което я прави и по-лесна за
запомняне. По тази причина той успява да привлече доста голям брой
последователи, а с нарастването на властта му расте и желанието му за нея. Той
бил изключително нарцистичен и изглежда го е грижа само за обожанието, което
получава от другите. Фактът, че раздира родния си град и дори собственото си
семейство, изглежда, не го притеснява.
Когато чичо му е на смъртно легло, той отива до леглото му и го моли да
приеме исляма. Чичо му измърморва нещо и след това умира. Спътника на Мохамед
казва, че смята, че чичо му е приел исляма. Мохамед не го чува ясно обаче и
обявява, че чичо му ще гори в ада. Абу Талиб го е отгледал от дете. След това
му подсигурява първата му работа, която довежда до успешния му брак. По-късно,
той защитава Мохамед от всички неприятности, които сам си е създал. Обаче тъй
като е отказал да се подчини на исляма, Мохамед заявява, че ще гори в ада.
Същата година съпругата му Хадиджа също почива. Той се жени за вдовица на
име Сауда и се сгодява за шест-годишно момиче на име Аиша, което е дъщеря на
най-ревностният му последовател.
Важни факти:
Мюсюлманите очевидно вярват, че Мохамед е последният пророк на Аллах. От
гледна точка на немюсюлманите обаче, той е просто гений, който е проектирал и
дефинирал исляма с една единствена цел - да накара целия свят го боготвори (или
да боготворят Аллах чрез него, което е почти едно и също нещо). За да успее в
това си начинание, той направил всичко възможно ислямът никога да не може да
бъде променен. Мохамед подчертава, че за да бъде мюсюлманин, човек трябва да
обяви, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк (има четири
други 'стълба' на исляма, но това е най-най-важният). Това е определението за
това какво означава да бъдеш мюсюлманин. Мохамед също се обявява за последният
пророк на исляма. По този начин, той умело успява да възпрепятства евентуалното
бъдещо отнемане на неговата религия от
някой друг.
Въпреки че претендира, че е последният от еврейските пророци, той също се
подсигурява срещу това евреите да могат да предявяват претенции към неговата
религия. Мохамед настоява, че евреите (и християните) са фалшифицирали своята
Библия. Той казва, че това е направено за да се скрие факта, че за него е
пророкувано в истинската Библията (няма доказателства в подкрепа на това
твърдение). Той също така забранява на мюсюлманите да четат Библията или Тората
(еврейската Библия). Мюсюлманите следователно могат да четат за библейски
пророци като Авраам или Моисей само чрез преразкази на Мохамед. Те често са
доста различни от оригиналните библейски истории и при това понякога по доста
нелогичен начин.
Идеята на всичко това е, че Мохамед не е просто централна фигура в исляма,
а че САМИЯТ Мохамед Е исляма. По времето на Чърчил, мюсюлманите биват наричани
мохамедани, (хора, които следват Мохамед), което е доста точно описание. Да
бъдеш мюсюлманин е да вярваш, че Мохамед е идеалният човек и че Коранът, както
бива разкрит единствено пред Мохамед, е перфектното (и единствено) словото на
Аллах. Следователно истинският мюсюлманин следва думите на Аллах (които са в
Корана) и примера или традициите на Мохамед (които са описани в неговите
биографии).
Този интелигентен дизайн на исляма означава, че той никога не може да бъде
променен. Коранът не може да се промени, защото това е най-точната дума на
Аллах. Животът на Мохамед не може да се промени, защото той е мъртъв.
Мюсюлманите са изключително сериозни на тема колко е перфектен Коранът.
Като пример, няколко глави от Корана започват с три арабски букви. Никой не
знае какво означават те, но те никога няма да бъдат премахнати, защото Коранът
е съвършен и непроменяем.
Да обобщим: ислямът е Мохамед, ислямът никога не се е променял, ислямът
никога няма да се промени. За да промените исляма, вие ще трябва да извадите
Мохамед от него, но това вече не би било ислям. Както Бари Шийн красноречиво би
отбелязал, „Ако чичо ми беше жена, щеше да е [изтрита дума] ми леля“. Това е
логически абсурд.
Християнството се променя и еволюира, защото то се основава на общи
принципи, като златното правило, което подлежи на обсъждане и интерпретации.
Няма обаче много, което би могло да се обсъжда относно Мохамед, той или е
направил нещо, или не го е направил. Заради това хората, които мислят, че
ислямът трябва или може да се промени, ще бъдат разочаровани.
No comments:
Post a Comment