33 Как да се обясни исляма на хората

"По-лесно е да заблудите хората, отколкото да ги убедите, че са били заблудени."
- Марк Твен

Когато за първи път научих истината за исляма, бях шокиран и исках да го обясня на хората. Това, за което не бях готов обаче, беше реакцията, с която се сблъсквах. Моите по-тихи приятели сякаш изведнъж почваха да ме избягват както могат. По-отворените от тях пък ме осъждаха. Те ме обвиняваха в какво ли не - от расизъм и нетолерантност до откровен фанатизъм. Това беше малко изненадващо и ми отне известно време за да разбера какво става. За да се разбере тази реакция, трябва да знаете малко за един процес, който обикновено се нарича промиване на мозъци.

Промиването на мозъци е процес, чрез който мислите и действията на хората са манипулирани от трета страна. Този процес включва използването на различни техники, но в основата си, това е процес, който се възползва от един механизъм за оцеляване на човека. Когато чуем едно нещо от много хора и то постоянно се повтаря, мозъците ни са склонни да вярват, че е вярно. Това е важен механизъм за оцеляване, тъй като мнозинството обикновено е право. Когато всеки ти казва „Не отивай в тази пещера има огромна мечка в там“, е разумно да се вслушаш. Ето защо мозъците ни работят по този начин.

Религиозните култове се възползват от този факт и засилват своята ефективност чрез използване на техники, като например лишаване от сън и смяната на времето за хранене и т.н. (много от тези техники ги има в исляма, особено по време на Рамадан). Има обаче, един много по-често срещан начин, по който този процес се използва от тези, които имат достъп до средствата за масово осведомяване. Рекламодателите разбират, че ако постоянно бомбардират нашите мозъци с послания като „нашия продукт е добър“, те могат постепенно да променят нашето мнение. Ние всички искаме да се преструваме, че не сме податливи на този вид манипулация. Фактите обаче сочат друго.

Политическият ислям прилага тази техника много успешно. През последните няколко десетилетия, на нас многократно ни е повтаряно, че „ислямът е мирен“ и че „е точно като християнството“ и т.н. Ние сме чували това послание от президенти и премиери, ние сме го чували от учители, пресата, църковни лидери и от почти всеки авторитет. Следователно, повечето хора са почнали да вярват, че е истина.

Има един проблем при опитите да се промиват мозъците на хората с лъжа обаче. След като хората видят истината, няма достатъчно силна промивка на мозъка, която да ги убеди да повярват в лъжа. След като хората са влезнали в пещерата и видели, че там няма мечка, ще е невъзможно да ги убеди в противното.

Хитрите промивачи на мозъци знаят това, разбира се, и затова използват друг хитър трик за да „изолират“ хората от истината. Освен да ви промиват мозъка с лъжата, те също ви  промиват мозъка с едно друго твърдение. Това твърдение е, че тези, които се опитват да ви кажат истината, са „зли / опасни / злонамерени“ и не трябва да бъдат слушани. Тези, които се вслушват в тях, ще станат толкова зли, колкото са и те и ще бъде изхвърлени от обществото. Мюсюлманите клеветят хора с термини като расист, фанатик, ислямофоб, нетолерантен, невеж и т.н. Ние сме ги чували толкова много пъти, че сме започвали да им вярваме.

Този процес е толкова ефективен, че сега, когато хората чуят някой да критикува исляма, те инстинктивно смятат, че този човек е зъл, расист и опасен и фанатично предубеден. Следователно те ще направят всичко възможно да избегнат да чуят вашите аргументи. За да се обърнат и да приемат вашата гледна точка, на хората ще им се наложи да признаят, че те са тези, които са грешили. За съжаление, както се казва, е по-лесно да вденеш камила през иглени уши, отколкото да изкараш такова признание от повечето хора.

Тази реакция дойде като шок за мен. Все още ми е трудно да повярвам колко ефективен е бил този процес. Да гледам как, иначе интелигентни и разумни хора, отказват от раз да чуят едно напълно логично твърдение, много ми отвори очите. Държат се все едно биха могли да се заразят от него. Това най-вероятно ще дойде като шок за вас също. След като разбрах тази реакция обаче, аз открих начини за я заобикалям.

Тази книга в началото беше поредица имейли изпратени на приятели. Много пишеха обратно критикувайки ме, че съм много нетолерантен и тесногръд. Затова внимателно я пренаписах за да бъде възможно най-неутрална. Аз старателно избягвах да критикувам исляма, особено в началните глави за да предотвратя включването на реакцията от промивката на мозъка у хората. Този внимателен подход сработи добре и много хора научиха истината, които в противен случай биха били враждебно настроени към нея.

На пръв поглед, този подход може да изглежда своенравен. В крайна сметка какъв е смисълът на казвам на хората за исляма, ако няма да го критикувам? Предимството обаче е, че след като хората разбират исляма, не е нужно да им казваш, че е лош. Просто можете да ги оставите сами да си направят изводите. След като обясните как мюсюлманите са длъжни да подражава на поведението на Мохамед, всичко, което трябва да направите, е да им покажете неговата биография. След това, дори и най-политикоректните ще разберат какъв е проблемът.

Всеки път, когато искам да въведа някой в предмета на исляма, аз винаги им казвам, че съм „изследвал исляма“ или че „много съм чел за него“ и им казвам колко е интересно. Повечето хора имат желание да научат повече за исляма, тъй като като голяма част от това, което са чули, не изглежда особено правдоподобно. В този момент аз се опитвам да избегна да навлизам много-много в дискусии отвъд основите. Мога да им кажа например, че мюсюлманите трябва да подражават на Мохамед и как Коранът е много труден за разбиране. Тогава аз предлагам да им дам някои интересни материали.

Аз винаги препоръчвам тази книга, защото тя е най-доброто въведение в предмета, за което знам. То е особено полезно за убеждаване на скептиците. То също има предимството, че е на разположение безплатно в Интернет на:

http://thestoryofmohammed.blogspot.com.au

Малко хора биха чели книга това дълго на компютър за съжаление.

Има и други книги от автори като Бил Уорнър, Даниел Скот, или Бриджит Гейбриъл, които превъзхождат тази по различни начини. Като въведение към темата обаче, тя е най-добрата, доколкото ми е известно.

Чувствайте се свободни да препоръчвате и други книги, но гледайте да не са прекалено конфронтиращи особено в началото. Това може да бъде наистина отблъскващо, особено за по-политически коректните. Преди всичко, избягвайте да критикувате исляма, докато не видите, че човекът е прозрял истината. Дори и тогава им позволете те да подемат темата, така да се каже. Ако хората не се интересуват не ги притискайте. Често пъти ще се случи нещо, което ще ги накара да поставят под въпрос нещата. Надяваме се след това, те ще се върнат и ще ви попитам за това. След като посадите семената, те често ще покълнат по-нататък без допълнителна помощ от вас.

Винаги, когато хората са враждебни към истината, отново - не ги притискайте твърде много. Оставете ги с подходящ материал и да решат сами. Оставете темата и си запазете приятелството. По-късно, ще се учудите колко ще достигнат до истината сами. Ако ги натискате, това само ще засили техните бариери. Приемайки този подход ще ви спести много главоболия. Той също така ще ви направи много по-ефективни в увеличаване на осведомеността за опасностите от ислямската експанзия.