Малкото евреи, които са живели в Мека, не били много сведущи относно своята
вяра. Когато Мохамед твърди, че е еврейски пророк, те му повярвали. В Медина
имало много евреи. Сред тях е имало равини и експерти в областта на еврейската
религия. В резултат на това Мохамед бива подложен на сериозен разпит относно
убежденията си и не успява да убеди евреите, че той е един от техните пророци.
Станало ясно, че Коранът не съвпадат с техните писания.
Това вбесява Мохамед, който започва да говори с пренебрежение за евреите,
твърдейки, че те са фалшифицирали
светите си писания. Той казва, че те са премахнали частта, в която се пророкува
неговото идването. В действителност Аллах в Корана е коренно различен от Бог в
Тората (еврейската Библия още позната като „Стария завет“ или „Тора“). Например
Бог в Библията / Тората казва, че обича всички хора. Той обича дори онези,
които съгрешават и отказват да повярват в Него. Бог Аллах на Мохамед обаче
презира неверниците (кафири).
Мохамед отправя същото обвинение за фалшифициране на Библията и към
християните, макар че има копия на Библията и на еврейската Тора, които
предхождат Мохамед със стотици, а понякога дори и хиляди, години. Това са
същите книги като тези, които имаме и в ден днешен.
От този момент нататък омразата към евреите обагря религията на исляма. В
действителност биография на Мохамед съдържа повече омраза към евреите,
отколкото Mein Kampf (Моята Борба)[1] на
Хитлер. До този момент, Мохамед е инструктирал своите последователи да се молят
към Ерусалим. От този момент нататък той е променил мнението си и им казвал да
се молят към Кааба в Мека. Той започва да говори лошо за юдеи и християни.
Коранът твърди, че Аллах ще ги превърне в прасета и маймуни.
Непълнолетни булки
Не дълго след пристигането си в Медина Мохамед консумиран брака си с Аиша,
която е на девет години. Мохамед неохотно се съглася тя да донесе куклите си в
харема. Това било трудно решение за него, тъй като той мразел изображения от
всякакъв тип. Това включва всички скулптури и картини. Възрастта на Аиша в онзи
момент е потвърдена от редица от най-надеждните хадиси. Има няколко по-слаби
хадиси, които сякаш противоречат на този факт. Те понякога са цитирани от
мюсюлманите, които искат да отхвърлят обвинението, че Мохамед е бил педофил.
Имайте предвид обаче, че най-почитаното ръководството на шариата, (който се
основава на примера на живота на Мохамед) дава инструкции за развод с жена,
която все още не е достигнала пубертета.[2]
От хадисите на Бухари:
B5,58,234
Мохамед се сгоди с мен, когато [Аиша] бях момиче на шест години. Отидохме в
Медина; след това се разболях и косата ми опада. По-късно косата ми отново
порасна и майка ми, Ум Руман, дойде при мен докато аз играех на люлките с някои
мои приятелки. Тя ме извика и аз отидох при нея без да зная какво иска да ми
направи. Тя ме хвана за ръката и ме накара да стоя на врата на къщата. Аз бях
без дъх след това и когато дишането ми се успокои, тя взе малко вода и с нея
обтри лицето ми и главата ми. Тогава тя ме заведе в къщата. В къщата видях, че
има някои помощници, които казаха: „Най-добри пожелания и благословия от Аллаха
и късмет“. Тогава тя ме повери на тях и те ме подготвиха за брака. Неочаквано
Мохамед дойде при мен предобед и майка ми ме предаде на него. По това време аз
бях момиче на деветгодишна възраст.
Коментар на автора:
Фекундизмът: (дума, получен от fecundus - плодовитост на латински) това е
политика на умишлено насърчаване на висока раждаемост сред група хора от
съображения за увеличаване на собствената численост и съответно на собственото
политическо влияние спрямо други групи.[3]
Разбира може да се изкушим да правим морални оценки дали това е правилно
или не в тази ситуация. По днешни (западни) стандарти това, което Мохамед е
направил, е морално отблъскващо и абсолютно незаконно. Много общества в
миналото обаче са имали по-ниска „възраст на съгласие“ отколкото ние имаме в
ден днешен. Макар че деветгодишна възраст изглежда е в долния край на скалата.
В 7-ми век в Арабия обаче, този акт не изглежда да е предизвиквал много
спорове. Така че изглежда, че е било в рамките на нормите на общество, в което
е живял Мохамед. Аз също се чувствам принуден да отбележа, че голям брой
самообявили се свети мъже са използвали положението си за да си подсигуряват
секс с млади момичета. Ако това е най-лошото нещо, което Мохамед някога е
правил, аз вероятно нямаше да напиша тази книга.
Както скоро ще видим обаче, от момента, в който той се обявява за пророк,
Мохамед изглежда има една цел потъпкваща всички останали. Той изглежда е бил
непоколебим, че целият свят трябва да го приеме като последният божи пророк.
Всеки аспект от живота му и религия му
се фокусират върху тази едничка цел.
Огромният сексуален апетит на Мохамед е ясно документиран в свещените книги
на исляма. За да се разбере отношението му към жените и секса обаче, те трябва
да бъдат разглеждани в контекста на политическа и военна експанзия. Това може
би звучи като куха спекулация на този етап, но всичко съвсем скоро ще се изясни
при развитието на тази история, след като и останалите парчета от пъзела скоро
почнат да се подреждат.
Мохамед не е първия, който използва фекундизма, и със сигурност не е и
последния. Католическата църква е един от най-известните примери. Председателят
Мао го използва с голям ефект. На следващите китайски лидери обаче, им се
наложило да прилагат политиката на „едно дете“ за да се предотвратят
негативните последици от пренаселеността като глад, беднотия и претъпкване.
Ислямът не се интересува от тези последици. Всъщност те са отличителните белези
на повечето ислямски общества.
Пренаселеността води до това мюсюлманите да емигрират и, когато е възможно,
да завземат нови територии. След това процесът започва отначало. Това е част от
стратегията на исляма откакто Мохамед отива на 'Хиджра', т.е. емиграция към
Медина. Преди да скицирам начините, по които ислямът постига тази висока
раждаемост, нека да погледнем какво казва исляма за мястото на жената в
обществото.[4]
Най-добрият начин да се запознаеш с шариата е да се прочетат конкретните
закони. Най-добрият източник е „Опората на пътешественика“, преведена на
английски от Ну Ха Мим Келлер, Amana Publications, 1994. Шариатът е организиран
под формата на насоки и всеки отделен казус, цитиран по-долу, ще бъде рефериран
в индекса.
Принудителен брак
Жената може да бъде принудена да сключи брак с мъж, когото тя не иска.
M3.13 Когато
булката е девствена, бащата или бащата на баща ѝ може да я ожени без нейното съгласие,
въпреки че се препоръчва да се се потърси нейното разрешение, ако тя е
достигнала пубертета. Мълчанието на девица се счита за съгласие.
Принудителен секс
Жената трябва да прави секс всеки път, когато мъжът ѝ го изисква.
M5.1 Задължително е за една жена да позволи на
съпруга си да прави секс с нея веднага, когато:
(А) Той поиска;
(Б) Е у дома;
(В) Тя може физически да издържи.
Побой над съпруга
Коранът казва, че жената може да бъде бита. Мохамед препоръчва съпругите да
бъдат бити в последната си проповед в Мека. Ето и шариата:
СПРАВЯНЕ С
РАЗБУНТУВАЛА СЕ СЪПРУГА
M10.12 Когато
мъжът забележи признаци на бунтарство в жена си, дали в думи, когато тя му
отвръща студено, а тя преди е правила това учтиво. Или когато той я моли да
дойде в леглото и тя отказва, противно на обичайния си навик; или в деяния,
както когато той я намира да му се противи, а тя е била по-рано ведра и
сговорчива, той да я предупреждава с думи, без да се дърпа от нея или да я
удря, защото може да се окаже, че тя има извинение. Предупреждението може да
бъде да ѝ каже: „Страхувай се от Аллаха относно правата, които ми дължиш“ или той
може да ѝ обясни, че бунтарство обезсилва задължението му да я
издържа и да ѝ даде ред сред другите си съпруги, или той може да я информира,
„Да ми се подчиняваш е твое религиозно задължение“.
Ако тя извърши
бунтарство, той отказва да спи (секс) с нея без думи и може да я удари, но не
по начин, който я наранява, което означава, че той не може да я нарани, да ѝ счупи кости, да я израни, или да и пусне кръв. Незаконно е да се удря
лицето на някой друг. Той може да я удари, ако и да се е бунтувала само веднъж
или повече от един път, макар че има и по-слабо мнение, че той не може да я
удари, освен при повторно бунтарство.
Как това се отразява на раждаемостта в мюсюлманските общества?
1) Тъй като законите на шариата следват
примера на Мохамед, минималната възраст за брак трябва да е девет години.
Правителството на Саудитска Арабия в момента опитва да въведе минимална възраст
за брак на шестнадесет години.[5]
2) Това
най-вероятно е породено от комбинацията от срам и международен натиск. Тази
инициатива обаче е изправена пред ожесточената опозиция от страна на всички
мощни религиозни сили (и на този етап няма минималната възраст за брак в
Саудитска Арабия[6]).
2) В ислямските общества, честта на
семейството е най-важното нещо, а тя зависи до голяма степен от неопорочения морал
на неговите членове от женски пол. Омъжването на дъщерите възможно най-рано
намалява шанса на непристойно сексуално поведение преди брака.
3) Момичетата нямат думата по този въпрос.
4) След като се ожени момичето няма право да
откаже полов акт на съпруга си, с изключение на екстремни обстоятелства.
5) На контрацепция в ислямските общества се
гледат с лошо око. Ислямът насърчава големи семейства.
6) Предопределението е основно вярване в
исляма. Всичко е било планирано от Аллах и каквото и да правим, няма да бъде
променен планът му. Поради това притеснението за осигуряване на децата не е
проблем за мюсюлманите. На въпроса за това кой ще осигури за децата им всичко
необходимо, типичният отговор е: „Аллах ще даде“.
7) Един мюсюлманин може да има до четири
съпруги. Жена в детеродна възраст, чийто съпруг умре поради някаква причина,
обикновено се очаква да се ожени отново. В случай на война с участието на една
мюсюлманска група, в която са убити три четвърти от мюсюлмански мъже,
раждаемостта няма да бъдат засегната твърде много.
Тогава на теория една жена може да се омъжи на девет и да е постоянно
бременна от този момент нататък. На двадесет години, когато не-мюсюлманско
момиче може да чака първото си дете, мюсюлманско момиче може да има десет деца
и да очаква първото си внуче. Реалността, разбира се, е далеч по-различна.
Високата детска смъртност и смъртността при родилките са само един от
ограничаващите фактор. В някои ислямски държави това се изостря противоречиво
от липса на достатъчно "промеждутъци между ражданията."
Макар че нито един от тези аспекти не е непременно задължителен, ислямът
упражнява по-висока степен на контрол върху своите последователи, отколкото
повечето други религии. Католическата църква също така насърчава висока
раждаемост, но в Италия - самият дом на църквата - раждаемостта е една от
най-ниските в света. В едно общество управлявано по шариата обаче, натиска да
се следват тези правила е много силен. Дори и при мюсюлманите, живеещи в
западните страни, можем да видим резултати от тази политика. Във Франция, около
10% от населението са мюсюлмани. От децата, родени там обаче, почти една трета
са мюсюлмани. Когато бейби-бумърите започнат да измират, се очакват огромни
демографски промени в западния свят. Те ще са благоприятни за мюсюлманско
население. Макар че не всички ислямски държави в момента насърчават безогледния
прираст на населението, тенденцията може да се види съвсем ясно от един кратък
преглед на глобални статистически данни за населението.
Associated Press Gaza[7]
Анан Суелем
искаше да направи аборт след 7-мата бременност, но ислямските духовници са ѝ
казали, че това ще бъде „убийство на една душа“. Тя им казала, че нейната душа
умира. „След този път никога повече, никога“, каза тя, говорейки почти
шепнешком. „Научих сега за спиралите.“ Училищата на района работят по две и три
смени за да се справят с нарастващото палестинското население. Население на
Газа от 1,1 милиона се очаква да се удвои до 2014 г. Половината са под
15-годишна възраст. Това е вече силно претоварен район с малко на брой работни
места, силно неподходящи жилища и почти никакви природни ресурси. На Западния
бряг и Газа общо има население от над 3 милиона, което се очаква да нарасне до
5,5 милиона след 14 години. Коефициент на плодовитост е седем деца на жена.
Почти всички бебета оцеляват, а възрастните живеят средно по 73 години. Много
млади палестинци не искат децата им да страдат както тях в многодетни бедни
семейства, но големи семейства са не само традиционни, а и повод за национална
гордост и начин да станат повече на брой от израелците в землището, което двете
групи споделят. За щастие, здравни и образователни служители тихо подкрепят
семейно планиране чрез клиники и информационни услуги в общността. Жените са
обучавани относно различните методи за контрацепция, които са приемливи
съгласно исляма - тоест всичко освен постоянни средства, като вазектомия или
женска стерилизация. Хапчетата спиралите и противозачатъчните стават все по
приети. Здравните власти говорят деликатно за “разстоянието“ между децата, тъй като
предложението да се поставят ограничения за размера на семейството би нарушило
ислямската традиция. На жените се казва, че в Корана е написано, че бог
заповядва жените да кърмят в продължение на две години (б. п. наистина го пише в Корана, Сура
2:233). Жените в Западния бряг имат средно по 5,6 деца, в сравнение с Израел
с по около 2,7 деца, което е и средното за света. Газа расте с над 4% годишно,
докато Израел расте само с 2% годишно, което включва и високи нива на
имиграция. Палестинските адвокати настояват за закон, който ще повиши законната
възраст за брак, тъй като половината от палестинските жени се омъжват преди да
достигнат 18-годишна възраст и е нормално за тях да се женят на 15 години в
Газа и на 17 в Западния бряг.
Бележка на автора:
През 1948 г. там е имало около 170 000 арабски бежанци (тези бежанци не са
били наричани 'палестинци' по това време). Днес там има около 5 милиона.
Въпреки че това се дължи отчасти на териториалните завоевания от страна на
Израел, увеличението е наистина огромно.
[2] 7
Опората на пътешественика и оръдията на вярващия, превод на Ну Ха Мим Келлер,
Amana Publications, 1994.
No comments:
Post a Comment