Sunday 31 July 2016

Речник на ислямските термини



Аброгация: анулиране на по-ранните стихове в Корана от по-късните.
Абу Суфян: Лидер на Курейши, основен конкурент на Мохамед в Мека.
Абу Талиб: чичо на Мохамед, който го отглежда от дете.
Аиша: най-малката и любима жена на Мохамед.
Ал-Табари: Един от биографите на Мохамед, бивш ученик на Ибн Исхак, чиято работа се основава на неговото творчество.
Ансар: Вижте „Помощници“
Бадр: Местоположение на първата голяма битка на мюсюлманите с Курейши.
Бану Кайнука: Първото от трите племена на евреите, живеещи в Медина.
Кръвнина: Парите, платени от племето като компенсация за убит член на друго племе.
Бухари: Съставил една от двете най-почитани колекции на хадисите.
Византийци: Останките от Римската империя на Изток. По това време все още е едно от най-мощните и технологично напреднали места на планетата.
Коитус интеруптус: Всъщност латински термин, отнасящи се до форма на контрацепция, която разчита на изваждане на пениса от влагалището преди еякулация.
Дар Ал Харб: Буквално земя на войната. Отнася се за всяка страна, която не е управлявана от шариата.
Дар Ал Ислам: Всяка земя, която се управлява от исляма и под управлението на шариата.
Димми: немюсюлмани, които се подчиняват на исляма и се съгласяват да бъдат управлявани от законите на шариата.
Дуализъм: Повечето религии имат единен набор от етика, която се прилагат към всички хора. Ислямът има два комплекта от етични правила, по един за мюсюлманите и за немюсюлманите. Това се нарича дуализъм.
Емигранти: Мекански мюсюлмани, които са избягали в Медина с Мохамед.
Гатафанци: племе на арабите, които се противопоставят на Мохамед.
Хадис: Колекция от истории за Мохамед и неговите традиции. От многото колекции на такива истории, две се считат над останалите (Бухари и Муслим), а още четири се считат за надеждни като останалата част се считат за много слаби.
Халал: Буквално „позволено“. Повечето западняци свързват това с храна обаче това всъщност означава нещо, което е разрешено от исляма.
Харам: Обратното на Халал. Буквално „забранено“.
Помощници: (известни още като „Ансар“): Медински мюсюлмани, които приветстват Мохамед да живее с тях, след бягството му от Мека.
Худна: временно състояние на мир с група немюсюлмани.
Лицемер: Някой, който се представя за мюсюлманин, но не е истински вярващ.
Ибн Ишак: Първият и най-известния биограф на Мохамед. Няма оригинален ръкопис на книгата му, Сират Расул Аллах (историята на пророк на Аллах или Сира). Това, което имаме, е събрано от двама от неговите ученици, Ибн Хашим и Ал Табари от бележките им след смъртта на Мохамед.
Джихад: Буквално „да се бориш“, въпреки че в редки случаи това е посочено като духовна борба за личностно израстване, в ислямската доктрина то обикновено означава“бийте се за каузата на Аллах“.
Джизие: данък, налаган върху димми, които са под ислямска доминация.
Кааба: езически арабско светилище, което е прието от Мохамед за най-святото място на исляма след завладяването на Мека.
Кафир (б.п. още неверник, гяур): немюсюлманин, буквално „прикриващ“, който отрича съобщение на Аллах, въпреки че знае истината.
Хадиджа: първата съпруга на Мохамед и първата приела исляма.
Кайбар: Един богат еврейски град ограбен от Мохамед, до голяма степен заради съкровищата им.
Мека: родното място на Мохамед в Арабия и до ден днешен дом на Кааба.
Медина: Град на север от Мека, където Мохамед се установява след като бяга от Мека.
Мюсюлманин: Буквално „който се подчинява“ (т.е. на исляма). Абу Муслим е името на човека, който събира една от най-почитаните колекциите от хадиси, (б. п. 'Муслим' на английски е мюсюлманин/мюсюлмански).
Хората на Писанието (на книгата): препратка към християни и евреи, които, за разлика от езическите араби, имали писмена свещена книга.
Предопределението: Вярата, че всичко е писано и затова хората нямат избор в живота си, тези избори вече са били направени от Бог (Аллах)
Курейши: клан на Мохамед в Мека. Те му стават враговете, след като те отхвърлят неговото учение.
Рамадан: свети месец в исляма. През това време мюсюлманите не трябва да ядат или пият от изгрев до залез слънце.
Шахид: мъченик, който умира, докато се биете за „Каузата на Аллах“ (джихад)
Шариат: ислямското право. Основава се на ученията и примера на Мохамед както са изказани в Корана и неговите биографии (Сира и хадисите). Най-известният наръчник е „Опората на пътешественика“.
Сира: Сират Расул Аллах или „Историята на Пророка на Аллах“ от Ибн Исхак е най-старата и най-почитаната биография на Мохамед. Оригиналният ръкопис е загубен, но е възстановен от бележките на двама неговите ученици.
Сунна: това е примера на Мохамед, както е установен в Сира и хадисите. Каквото и Мохамед е направил или казал е „Сунна“ и е отличен пример за мюсюлманите, който да следват.
Такия: (Също „свещена измама“) По същество това означава, измама с цел да се разпространява исляма.
Златното правило: Прави на другите това, което искаш те да правят на теб.
Тора: Еврейската Библия, по същество това, което християните наричат Стария завет.
Ухуд: втората битка на исляма с Курейши, която мюсюлманите загубили.
Умма: Мюсюлманите смятат, че принадлежат към една нация, към която те наричат „Уммата“.

No comments:

Post a Comment